Ей, имам чувството, че цялата гадост на живота се изсипва върху мен, простотията, лицемерието, наглостта и сие - цялата група от синоними, омоними и незнам какви още ними. За пореден път се убеждавам, че по гадно животно от човека няма. Да говори с теб и в очите да те гледа и да лицемерничи, да разправя наляво и надясно колко се радва за теб, и да изчака идеалния момент да ти забие нож в гърба. И причината за това разбира се по закона на Мърфи е най-простата причина на света - парите. Защо ти, а не аз? Защо ти да имаш, да можеш, а аз не? Сигурно тези въпроси, звучат тривиално, но много ми се гади, не направо ми се повръща от цялата низост и мърсотия. 

Защо не можем да водим нормален живот, без да се опитваме да се надпреварваме, по и без това стръмната скала. Ако направиш една крачка напред, винаги ще се намери някой да те дръпне две назад. Или както скоро ми разказаха един виц за ада: врят си казаните в ада и до всеки казан дявол, който бута хората навътре, за да не излязат. В различните казани хора от различни нации - американци, руснаци и прочие, само до българския казан дявол няма. На простичкият въпрос защо отговорът е също толкова прост, всички тези дето са в казана се дърпат един и друг и никой не се показва на повърхността затова и няма нужда от дявол, който да ги налага с тоягата, за да си стоят вътре:(.