Вървим си ние - имам предвид аз и човека, който предполагам вече ми е по близък, незнам гадже ли ми е, приятел ли ми е - направо се обърках вече. Както и да е де, вървим си ние и ни в клин ни в ръкав се заговаряме за една обща приятелка, която като е повече приятелка (която между другото е омъжена, само дето съпруга й сега не е в БГ) на този мой приятел. И ето ти на той споделя не особено ентусиазирано ми тя ме покани да спя у тях?! И аз замръзнах. Не знам как трябваше да реагирам - кой кого кани и за какво точно - трябваше ми малко време, за да го осмисля все пак. Значи така нашия човек си спи у приятелките, и аз си мисля те дали си спят като приятели, като близки приятели, или като гаджета. Още повече се обърках. И ме загложди едно съмнение. Трябва ли да се притеснявам за това, което чух не трябва ли. Затова взех да разсъждавам за доверието, вярността, ревността, любовта. Винаги съм се чудела защо хората говорят за любовта и ревността като едва ли не допълващи се понятия. Ако това е така аз още повече се обърквам. За какво му е на човек да обича, да има доверие на някого и в същото време да ревнува и сянката си. Накрая реших, че най-добрият вариант е да си замълча, има ли смисъл да питам като отговор няма да получа, а дори и да получа то той ще ме преведе през девет земи в десета, и обратно. И така като да се чувствам по добре, май...